10.06.2026
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
П Р Е С С Л У Ж Б А
Правителството предлага Антоан Гечев за председател на
Държавна агенция „Разузнаване“
Министерският съвет прие решение, с което предлага на Народното събрание на Република България да избере Антоан Любомиров Гечев за председател на Държавна агенция „Разузнаване“ за срок 5 години считано от 17 юни 2026 г.
Одобрен е докладът с резултатите от състоялото се неформално заседание
на Съвета ЕКОФИН
Министерският съвет одобри доклада е резултатите от неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което се проведе на 22 и 23 май 2026 г. в гр. Никозия, Кипър.
Министрите обмениха мнения относно рисковете и възможностите, свързани със стабилните монети (стейбълкойните), включително в контекста на цялостното работно направление в областта на цифровите финанси.
Съветът обсъди начините, по които Европа може да посрещне нарастващите си нужди от разходи, без да се подкопава дългосрочната фискална устойчивост, която продължава да бъде ключова цел на координацията на икономическата и фискалната политика на ЕС.
Одобрена е позицията на страната ни за предстоящите заседания
на Съвета ЕКОФИН и на Еврогрупата
Правителството одобри позицията на страната ни за участие в редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) и в заседанието на Еврогрупата. Срещите ще се проведат на 11 и 12 юни 2026 г. в гр. Люксембург, Люксембург.
По време на заседанието на Съвета ЕКОФИН председателството предвижда да се постигне общ подход по Регламента относно разширяването на обхвата на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите до стоки надолу по веригата и укрепване на мерките срещу заобикаляне на изискванията.
Министрите ще проведат политически дебат по Пакета за пазарна интеграция и надзор, ще обсъдят икономическите и финансовите последици от агресията на Русия срещу Украйна и ще одобрят измененията на плановете за възстановяване и устойчивост на Испания, Полша, Белгия, Португалия и Словакия.
В рамките на Европейския семестър за 2026 г. Европейската комисия ще представи пролетния пакет, в който се предоставят икономически и фискални насоки на държавите членки. Съветът ще отмени решението за наличието на прекомерен дефицит в Малта и ще одобри препоръка, позволяваща на Испания да се отклони от максималните темпове на растеж на нетните разходи, като част от прилагането на рамката за икономическо управление.
По време на заседанието на Еврогрупата в редовен формат министрите ще се запознаят с макроикономическата и фискалната ситуация в еврозоната и с доклада на МВФ относно политиките на еврозоната.
Еврогрупата в приобщаващ формат ще обсъди икономическата и енергийната сигурност на ЕС.
Европейската комисия ще представи публикувания наскоро пакет от мерки за технологичния суверенитет на Европа.
Правителството назначи Борис Михайлов за изпълнителен директор на Националната агенция за приходите
По предложение на министъра на финансите Министерският съвет назначи Борис Михайлов за изпълнителен директор на Националната агенция за приходите (НАП). Той поема поста от Милена Кръстанова, която е депозирала искане за освобождаване от длъжността.
Борис Михайлов веднъж вече е заемал длъжността изпълнителен директор на НАП в периода от 5 август 2022 г. до 6 юни 2023 г. Има завършени две магистратури - по икономика в Университета по национално и световно стопанство и по право, курс по мениджмънт в САЩ, както и квалификационни курсове в България в областта на приватизацията и приватизационните фондове, стоковите, фондовите и валутните борси. Бил е ревизор в Министерството на финансите, данъчен инспектор и началник на отдел в данъчната администрация, собственик и управител на консултантска фирма в областта на финансите и правото. Бил е над 10 години адвокат по данъчно и наказателно право. От 10 юни 2021 г. до 4 март 2022 г. е бил изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Министерският съвет одобри проект за изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България
Министерският съвет одобри проект за изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на Република България. Предложеното изменение е мотивирано от наближаващия краен срок за изпълнение на НПВУ - 31 август 2026 г. и съществуващата възможност за финално адаптиране на инвестициите и реформите от Плана, което да позволи тяхното успешно приключване в оставащия кратък хоризонт.
Основен момент в изменението на НПВУ е свързан с промяна на целевите стойности и/или описанието на етапи и цели от инвестиции, които не могат да бъдат изпълнени в пълнота до края на НПВУ, поради забавяне вследствие на възникнали обективни обстоятелства.
Намаляването на обхвата на инвестициите доведе до намаляване на техния бюджет в резултат на което е освободен ресурс. С оглед компенсиране на редуцирания бюджет по инвестициите с дигитален характер, както и за постигане на пълно усвояване на определената за страната ни алокация от Механизма за възстановяване и устойчивост, се предлага освободеният ресурс да бъде пренасочен към две нови инвестиции - на Националната агенция по приходите и на Агенция „Митници“, както и към инвестиция C4.I9: Схема за субсидиране — саниране на жилищни сгради на Българската банка за развитие.
С изменението е предложено и прецизиране с цел административно опростяване на етапи и цели, включени в петото искане за плащане по НПВУ, с оглед положителното им оценяване от Европейската комисия.
С над 1 млн. евро кабинетът компенсира семейства на неприети деца в градина
Кабинетът одобри 1 105 414 евро за компенсации на семействата, чиито деца не са приети в държавни или общински детски градини поради липса на свободни места. Средствата се предоставят за 1777 деца от четири общини - Столична община, Пловдив, Варна и „Родопи“. По тази мярка се компенсират семейства на деца от 3-годишна възраст до постъпването им в първи клас. Максималният месечен размер на компенсациите за 2026 г. е 296,55 евро за дете. Средствата са за периода от 1 март до 30 април 2026 г.
С друго решение правителството одобри финансиране за извършване на плащания за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждане, възпитание и обучение на децата, които не са приети в общински детски ясли или яслени групи в общински или държавни детски градини поради липса на свободни места за периода от 1 март до 30 април 2026 г. Одобреното финансиране е в общ размер на 1 591 656 евро, разпределено по бюджетите на Столична община, община Пловдив, община Варна, община Божурище, Софийска област, община Родопи, област Пловдив и община Аврен, област Варна за 2026 г. Финансирането се извършва на основание чл. 3, ал. 3 от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 година.
Правителството прие национален план за постепенно повишаване
на разходите за отбрана на до 5 % до 2035 г.
Министерският съвет одобри Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 5% от БВП до 2035 г. Планът е в изпълнение на поетия на Срещата на върха на НАТО в Хага през 2025 г. ангажимент за постепенно нарастване на разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 г., от които не по-малко от 3.5% от БВП за основни разходи за отбрана и до 1.5% от БВП за свързани с отбраната и сигурността инвестиции.
Повишеният ресурс за основни разходи за отбрана е необходим за изграждане на отбранителни способности, превъоръжаване и модернизация на Българската армия, които да допринесат за засилване на възпиращия и отбранителен потенциал в отговор на нарасналите геостратегически заплахи. По това направление в Плана е заложено използването на възможностите, предлагани от инструментите на Европейския съюз.
Свързаните с отбраната и сигурността инвестиции се отнасят до дейности като устойчивост и гражданска защита, киберотбрана, иновации, инфраструктура, отбранителен индустриален капацитет, военна мобилност и др. Те се планират в бюджетите на различни национални институции, но за първи път ще бъдат отчитани по обобщен начин.
Планираният финансов ресурс, съчетан и с инициативите по линия на Европейския съюз, ще допринесат за разширяване на индустриалния капацитет, трансфер на нови технологии и разкриване на нови работни места.
Особрена е българската позиция за участие в редовното редовното заседание на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси - част „Здравеопазване“
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване“) /EPSCO/, което ще се проведе на 16 юни 2026 г„ в гр. Люксембург, Великото херцогство Люксембург.
Съгласно разпространения дневен ред, в част „Законодателни дейности“ делегациите ще одобрят общ подход по предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2001/18/ЕО по отношение на пускането на пазара на генетично модифицирани микроорганизми (ГММ), ще проведат политически дебат по Европейския акт за биотехнологиите и ще разгледат доклада за напредъка по предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) 2017/745 и (ЕС) 2017/746 по отношение на опростяването и намаляването на тежестта на правилата относно медицинските изделия и медицинските изделия за инвитро диагностика.
В част „Други въпроси“ ще бъде предоставена информация от Председателството за напредъка на преговорите по Акта за критично-важните лекарствени продукти (законодателна част), както и информация за проведените конференции на здравна тематика, преговорите по международно споразумение за превенция, подготвеност и отговор за пандемии. Ще бъде представена и работната програма на следващото ротационно председателство на Съвета на ЕС - Ирландия.
По искане на Италия, ще бъде отделено специално внимание на кризата с ебола в Африка и нуждата от координация на мерките в ЕС. По предложение на Германия министрите ще разгледат и темата за Директива 2024/3019 от 27 ноември 2024 г. за пречистването на градските отпадъчни води.
Предвиден е и работен обяд на тема „Укрепване на фармацевтичната устойчивост и стратегическа автономност на Европа“.
Министерският съвет прие за сведение резултатите от участието на България в неформално заседание на енергийните министри от ЕС
Министерският съвет прие за сведение доклада с резултатите от участието на България в неформално заседание на Съвета на ЕС в част „Енергетика“, проведено на 12 - 13 май 2026 г. в град Никозия, Кипър.
Първата пленарна сесия бе фокусирана върху необходимостта от смекчаване на зависимостта на Европа от внос на изкопаеми горива и ускоряване на прехода към достъпна, чиста и местно произведена енергия. България подчерта значението на ясните насоки и обмена на добри практики при разработване на краткосрочни мерки, съвместими с правилата на вътрешния пазар. Откроена бе и важността от навременно и целенасочено финансиране от страна на ЕС, особено за ключова енергийна инфраструктура и проекти с регионално значение за сигурността на доставките и устойчивостта на енергийната система.
Втората сесия бе фокусирана върху ключовата роля на съхранението на енергия в подкрепа на интеграцията на енергията от възобновяема енергия в електроенергийната мрежа и бързата декарбонизация на електроенергийната система на ЕС. За България съхранението на енергия все повече се превръща в стратегически актив за устойчивостта и гъвкавостта на енергийната система. Изпълнението изисква подходяща регулаторна рамка, за да се гарантира предвидимост на инвестициите.
На министъра на енергетиката е възложено разработването на актове във връзка с корпоративното преструктуриране на „БЕХ“ ЕАД за изпълнение на реформата за подобряване на корпоративното управление на държавните предприятия в енергийния сектор от ПВУ
Министърът на енергетиката да разработи актовете във връзка с корпоративното преструктуриране на „Български енергиен холдинг” ЕАД за изпълнение на реформа C4.R11 „Подобряване на корпоративното управление на държавните предприятия в енергийния сектор” от Плана за възстановяване и устойчивост на Република България. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание.
Ще бъдат изготвени бизнес и финансов план на холдинговото дружество, което да е едноличен собственик на предприятията, свързани с въглищата, както и инвестиционен план за реализиране на интегрирана концепция за комплекса „Марица-изток”.
Възложените с днешното решение действия и планове ще изследват изграждането на ефективен и устойчив модел за функциониране на комплекса „Марица-изток” с цел осъществяване на плавен и социално приемлив преход. Те трябва да дадат яснота за необходимия финансов ресурс за прехода на комплекса към устойчиви икономически дейности, както и възможните източници за осигуряването му. Ще бъдат изследвани както социално-икономическото въздействие, така и фискалното отражение върху сигурността на електроенергийните доставки.
Министьрът на енергетиката трябва да представи на Народното събрание изготвените документи.
Дейностите по решението трябва да бъдат извършени до 26 август 2026 г.
Припомняме, че реформата за подобряване на корпоративното управление на държавните предприятия в енергетиката е едно от ключовите условия за финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. Нейното неизпълнение може да постави под риск получаването на близо 500 млн. евро.
Министерският съвет предостави дерогация за доставки за АЕЦ „Козлодуй”
Министерският съвет разреши на днешното си заседание да бъде предоставена дерогация от член 3ж, параграф 1, член 3и, параграф 1 и член 5к, параграф 1 от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 г. относно ограничителните мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.
С дерогацията се разрешава на АЕЦ „Козлодуй” да възложи обществени поръчки с избрани изпълнители съгласно приложение към днешното решение. Централата ще може да внесе от Русия продукти от желязо и стомана, необходими за изпълнението на договори, посочени също в приложения към днешното решение. Дерогацията се дава за срок до изтичане срока на договорите.
Основен приоритет при експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй” е поддържането на най-високо равнище на техническа и ядрена безопасност, радиационна защита, безопасни и здравословни условия на труд, както и опазването на околната среда. Гарант за ядрената безопасност и безаварийното електропроизводство са регулярните доставки на елементи и части от проектанти, конструктори и производители на монтираното в централата оборудване. Тъй като голяма част от системите и оборудването в централата е с руски произход, някои от договорите за доставки на стоки, свързани с надеждната и безопасна експлоатация на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй”, са сключени или се налага да бъдат сключени с руски изпълнители поради техническите им спецификации.
АЕЦ „Козлодуй” е единствената атомна централа в България и е най-големият производител на електрическа енергия в страната. Тя осигурява повече от една трета от националното годишно производство на електроенергия. Това, заедно с високата експлоатационна безопасност и надеждните доставки на електроенергия, определя нейната роля като ключов фактор за стабилността на националната електроенергийна система и за енергийната сигурност на страната.
С 334 млн. евро за три години ще бъдат компенсирани енергоемки потребители на електрическа енергия
Компенсациите за енергоемките потребители на електрическа енергия за тригодишен период, започващ от 1 юли 2025 г., са определени в размер на 334 млн. евро, като за първата година те са 124 млн. евро. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, променяйки ПМС 237/2025 г. за прилагане на програма за предоставяне на помощ за енергоемките потребители.
Енергоемки потребители на електрическа енергия, които извършват икономически дейности в сектори, изложени на значителен риск от загуба на конкурентоспособност поради продължаващата волатилност на цените на електроенергията (посочени в Приложение № 1 към Насоките на ЕК относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г.), ще получат компенсации в размер до 50% от цената на използваната електроенергия. Условието е половината от получената сума да бъде инвестирана в мерки за декарбонизация за намаляване разходите на електроенергийната система, в това число - и в проекти за гъвкава електрификация. Допустимата инвестиционна дейност трябва да започне да функционира до 48 месеца след предоставянето на помощта. Изплатените компенсации не трябва да водят до намаляване на цената под 63.9 евро/MWh, предвижда още програмата.
Средствата за нейното изпълнение се осигуряват от приходите във фонда „Сигурност на електроенергийната система”. Предоставянето на помощта ще се извършва ежемесечно чрез доставчика под формата на намаление на дължимата сума за плащане по съответната фактура.
Приети са изменения в наредбите за Европейската система за търговия с емисии на парникови газове
Министерският съвет прие изменения и допълнения в три наредби, които ще гарантират пълноценното участие на операторите в корабоплаването, въздухоплаването, автомобилния транспорт, сградния сектор и други допълнителни сектори в Европейската система за търговия с емисии.
С приетите промени се осигурява постигането на основната цел на системата - чрез икономически механизми да се стимулират операторите да предприемат мерки за ограничаване на емисиите на парникови газове. Това ще допринесе за изпълнението на целта на Европейския съюз за най-малко 55% намаляване на емисиите спрямо нивата от 1990 г., както и за постигане на климатична неутралност до 2050 г.
Осигурява се държавна гаранция за временна експозиция „Богатството на могила „Светицата“ в Исторически музей „Искра“, гр. Казанлък
Министерският съвет прие Решение за осигуряване на държавна гаранция за временна експозиция „Богатството на могила „Светицата“ в Исторически музей „Искра“, гр. Казанлък, представяща движими културни ценности от фонда на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ - БАН).
Могилата „Светицата“ е един от най-значимите археологически обекти в Долината на тракийските царе край гр. Казанлък. Гробното съоръжение датира от средата на V в. пр. Хр. Счита се, че там е бил погребан висшият тракийски владетел Tepeс I, основател на Одриското царство. Обектът става световноизвестен през 2004 г., когато експедиция, ръководена от археолога д-р Георги Китов, открива в нея уникални артефакти, включително прочутата златна маска, изработена от 23-каратово масивно злато, служила едновременно за погребална маска и съд за пиене. Открити са златен пръстен-печат с изображение на атлет, комплект въоръжение, включващ бронзова броня с пластини и два меча, както и сребърни съдове.
Изложбата „Богатството на могила „Светицата“ е резултат на активното сътрудничество в областта на археологията между Исторически музей „Искра“ - Казанлък и НАИМ-БАН. Едни от най-емблематичните находки у нас ще бъдат експонирани в непосредствена близост до мястото на откриването им. Експозицията ще бъде акцент в културния календар на гр. Казанлък по случай Празника на розата - 2026 г. - един от най- разпознаваемите фестивали у нас и в чужбина. Събитието ще допринесе за утвърждаването на Република България като предпочитана дестинация за културен туризъм.
Осигуряването на държавна гаранция на експонатите е общоприета европейска практика, която позволява реално да се намалят разходите за организиране на изложби, стимулира сътрудничеството и мобилността на музейните колекции.
Промени в подзаконовата нормативна уреждат въвеждането на електронния трудов запис за държавните служители
С постановление на Министерския съвет подзаконовата нормативна уредба за държавната служба бе приведена в пълно съответствие с новия правен режим на въвеждане на единния електронен трудов запис за държавните служители от 1 юни 2026 г., съобразно разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса на труда.
С акта бяха приети изменения и допълнения в Наредбата за вписване в регистъра на заетостта и в Класификатора на длъжностите в администрацията. С промените се осигуряват яснота, пълнота и съгласуваност на правилата за подаване и вписване на данни от администрациите за служебните правоотношения на държавните служители в регистъра на заетостта, с оглед на спецификата на държавната служба.
Одобрено е финансиране за МВР за обезпечаване на дейностите по Фонда за безопасност на движението
Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансиране на Министерството на вътрешните работи за 2026 г. С Решението се одобри финансиране в размер на 9 077 562 евро за обезпечаване на дейностите по Фонда за безопасност на движението.
Осигуряват се 25 200 000 евро по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“
Правителството одобри финансиране в размер на 25 200 000 евро за извършване на плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини, в т.ч.: неразплатени към 31.12.2025 г. по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. в размер на 15 302 500 евро; Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027 г. в размер на 9 697 500 евро; Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури за периода 2021 - 2027 г. - в размер на 200 000 евро.
Одобрен е проект на Меморандум между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия
Министерският съвет одобри проект на Меморандум между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия за определяне на условията за откриване на съвместен контролно-пропускателен пункт Калотина 2 (Република България) и Градина 2 (Република Сърбия).
На свое редовно заседание на 13 ноември 2025 г. Междуведомственият съвет по въпросите на граничния контрол е приел решение за изграждане на нов съвместен ГКПП на българо-сръбската граница, който да е разположен на българска територия в близост до ГКПП Калотина, същият да е предназначен за преминаване на лица и леки автомобили, да е със сезонна ангажираност и определено работно време. След това е проведена и предварителна консултация с ЕК, от която е получено положително становище.
Проектът на меморандум предвижда договарящите страни да изградят и открият нов съвместен граничен контролно-пропускателен пункт в района на землището на село Калотина, община Драгоман, на територията на Република България. Всяка от договарящите страни ще изгради на своя територия необходимата инфраструктура за функционирането на новия пътен ГКПП. Проектът на меморандум предвижда създаване на Смесена експертна комисия, която да уточни основните технически характеристики, правните и фактическите въпроси по изграждането на ГКПП, както и всички останали въпроси от общ интерес. Посочените въпроси ще бъдат регламентирани в двустранно споразумение.
Одобрен е проект на Закон за изменение и допълнение
на Закона за частната охранителна дейност
Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност. Документът цели преодоляване на практически проблеми при прилагането на нормативния акт, изведени от извършения задълбочен анализ.
Една от промените е свързана с инкорпориране на самостоятелно съществуващите до момента дейности „охрана на обекти - недвижими имоти“ и „охрана на селскостопанско имущество“ в другите видове охранителни дейности по чл. 5, ал. 1 от закона. Допълва се и възможността възложител по договор за лична охрана в конкретни хипотези да бъде и юридическо лице.
С оглед социално-икономическото развитие се въвеждат промени по отношение на заложените изисквания за стойност във връзка с охраната при транспортиране на ценни пратки и товари, както и минимален и максимален размер на глобата за извършване на нарушение, свързано със сключване на договор с лице от охранителния състав, без да отговаря на изискванията по чл. 50, ал. 3 от закона.
С допълненията се дава и възможност за превъзлагане на дейности, т.е. търговците да ползват подизпълнители при осъществяване на дейността си. Разписаните норми въвеждат яснота и по въпроса за необходимата информация за издаването на лиценз, проверявана по служебен път (заложено като Мярка № 18 в Плана за намаляване на административната тежест, приет с Решение № 233 на Министерския съвет 2024 г.).
В проектозакона към категорията на лицата, които трябва да отговарят на изискванията за извършване на частна охранителна дейност, се добавят и управителите на търговски дружества и юридически лица - за тях ще важат същите разпоредби на закона. Премахва се изискването за „основно“ трудово правоотношение. Обоснованата причина е, че част от обектите работят само през определени дни и охранителите имат и други основни правоотношения, същото се отнася и за сезонните или временни обекти.
С цел избягване на неравнопоставеност се изменя броят на членовете от ГДНП в Консултативния съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност, който ще съответства на броя на упълномощените представители на сдруженията, извършващи частна охранителна дейност.
Предвидена е и възможност за запазване на предоставените лицензи за извършване на частна охранителна дейност, като в срок от два месеца от влизането в сила на измененията на ЗЧОД в притежаваните лицензи служебно ще бъде отразена промяна на вида дейност - чл. 5, ал. 1, т. 2 - охрана на имуществото на физически и юридически лица.
Внася: министър-председателят
Внася: заместник министър-председателят и министър на финансите
Внася: заместник министър-председателят и министър на финансите
Внася: заместник министър-председателят и министър на финансите
Внася: министър на отбраната
Внася: заместник министър-председателят
Внася: министърът на образованието и науката
Внася: министърът на здравеопазването
херцогство Люксембург.
Внася: министърът на здравеопазването
Внася: министърът на енергетиката
Внася: министърът на енергетиката
Внася: министърът на енергетиката
Внася: министърът на енергетиката
Внася: министърът на околната среда и водите
Внася: министърът на културата
Внася: заместник министър-председателят и министър на финансите
Внася: министърът на вътрешните работи
Внася: министърът на земеделието и храните
Внася: министърът на вътрешните работи
Внася: министърът на вътрешните работи
