
17.07.2026
Министърът на външните работи Велислава Петрова не е подписала декларация след Срещата на върха „Украйна – Югоизточна Европа“ в Киев. Няма подпис и няма да видите такъв подпис. Затова съм учуден с каква увереност се разпространява обратната информация. Това заяви министър-председателят Румен Радев в отговор на журналистически въпрос в Народното събрание след участието му в парламентарния контрол.
Премиерът посочи, че посещението на външния министър в Киев е било с цел продължаване на двустранните разговори с украинската страна по важни за двете държави теми – енергетика и икономика. „Г-жа Петрова продължи разговорите, които водихме с президента Зеленски. Имаше срещи с „Нафтогаз“ с голяма перспектива и потенциал“, каза Радев. Министър-председателят подчерта, че няма никакви разногласия в правителството по отношение на позицията на България за войната в Украйна.
България остава част от общите европейски решения относно войната в Украйна, но няма да предоставя оръжие и финансови средства, отбеляза премиерът, като добави, че страната ни продължава да развива отношенията си с Украйна в области от взаимен интерес, включително енергетиката. Румен Радев заяви, че има различни инициативи по отношение на войната в Украйна, но решенията в сферата на отбраната и сигурността се вземат в рамките на ЕС и НАТО, където България има ясна позиция.
В отговор на журналистически въпрос относно прекратяването на войната в Украйна премиерът Румен Радев посочи, че най-голямото притеснение е липсата на изход от конфликта. Министър-председателят напомни, че още преди години е подчертал, че ако не бъдат спрени военните действия, войната ще разшири своя пространствен обхват. „Вече имаме удари в дълбочина над 2500 километра — цяла Украйна в дълбочина е под удари. Русия скоро ще бъде уязвима чак в Сибир“, заяви Радев и посочи, тази ескалация би трябвало да предизвиква тревога. За много страни далече на Запад ядрената катастрофа в АЕЦ „Чернобил“ беше новина, но за нас, тя беше реалност, която се отрази върху здравето на хиляди хора. Сега виждаме новини за атаки по ядрени централи, военните действия продължават да ескалират и трябва да си задаваме въпроса дали е възможен и тактически ядрен удар и до какво ще доведе това, добави премиерът.
Запитан за Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Румен Радев заяви, че той изкарва наяве истината за държавните финанси и е изготвен с цел намаляване на дефицита чрез финансова дисциплина, без ограничаване на социалните разходи. „Имаме сериозно увеличение на средствата за хората с увреждания и за личните асистенти. Пенсиите се повишиха със 7,8%, заплатите също с 5%, както и има много други увеличения“, заяви премиерът. Румен Радев допълни, че усилията на правителството са насочени към по-ефективно управление на публичните средства, намаляване на дефицита в бюджета за следващата година и запазване на подкрепата за най-уязвимите групи.
Относно предоговарянето на договора с „Боташ“ премиерът Румен Радев заяви, че България е предложила на турската компания взаимноизгодно партньорство, а не обратното. Министър-председателят посочи, че подписаният протокол предвижда 15-месечно замразяване на плащанията, намаляване на цената за регазификация и пренос и механизъм за уреждане на натрупаните задължения на „Булгаргаз“, без това да натовари държавния бюджет. Радев отбеляза, че това ще направи маршрута през Турция по-конкурентен и ще създаде възможности за транзит на газ към Централна и Източна Европа през България. Премиерът изрази позиция, че предишните управляващи не са използвали договора с „Боташ“, а са го превърнали в политически инструмент. „Не само че не внасяха газ за вътрешна употреба, не само че не изнасяха за други държави през него, когато беше времето да изнасят, но и го саботираха — те го взривиха с т. нар. енергийна вноска“, отбеляза още премиерът. Радев изрази увереност, че при сегашните пазарни условия договорът ще бъде използван ефективно за съвместни продажби на природен газ.
Във връзка с изслушването на кандидата за председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ Пламен Тончев премиерът припомни, че именно след поемането на ръководството на ДАНС от Пламен Тончев е станала публична информацията за изтичането на средства за строителството на автомагистрала „Хемус“, която преди това не е била известна публично. „Пламен Тончев си подаде оставката като председател на ДАНС, защото не се поддаде на натиска службата да бъде използвана като бухалка“, заяви премиерът.