27.03.2026
Пакет от мерки на стойност близо 100 милиона евро изготви правителството в отговор на кризата в Близкия изток и отражението й върху гражданите и бизнеса в България. Целта е да бъде оказана помощ фокусирано, по ключови сектори като енергетика, земеделие и транспорт, така че да бъде предотвратена инфлационна спирала, да няма пренасяне на напрежението по веригата на доставки и хората да запазят покупателната си способност. Мерките са планирани поетапно, така че да се даде предвидимост и спокойствие както на индустрията, така и на гражданите, че правителството има готова реакция за различни нива на развитие на кризата. В Министерския съвет се създава и щаб, чрез който ще се контролира активацията на различните мерки и ще се следи за непазарно поведение по веригата на доставки в тясна координация с частния сектор и потребителските организации.
Възприехмe един много включващ подход, в който проведохме срещи с представители от различни сектори на икономиката. Това беше изключително важно, защото заедно успяхме да идентифицираме точно какви са проблемите и къде най-добре мерките могат да помогнат, заяви министър-председателят Андрей Гюров. Той беше категоричен, че това не са „хеликоптерни пари“, а са насочени точно там, където има най-голяма нужда.
Мерките за секторите транспорт и земеделие обяви министърът на икономиката и индустрията Ирина Щонова. „Отлагаме увеличението на ТОЛ таксите – от април за месец юни. Това значи по-малки разходи за бизнеса и по-голяма покупателна способност за хората“, обясни тя. Заедно с това Българската агенция по експортно застраховане ще предостави нова схема за разсрочване на вноските по лизинговите задължения на компаниите. „Агенцията ще предложи и застраховка на кредити за малки и средни предприятия в секторите транспорт и земеделие и храни при облекчени условия“, допълни министър Щонова. По време на срещата при премиера транспортният бранш е поискал увеличаване на годишната държавна помощ – от 25 на 50 млн. евро, като предложението предстои да бъде изпратено за одобрение до Европейската комисия.
„Ще изтеглим по-рано плащанията към производителите в сектор земеделие, за да проведат спокойно сеитбата. С предоставянето на ликвидност за сектора искаме да сме сигурни, че ще ядем хубава българска храна в следващите месеци“, каза икономическият министър. Правителството планира да намали и акциза на горивата за земеделските производители. Предвижда се и допълнителна субсидия за транспорт в отдалечени райони, стана още ясно по време на брифинга.
Министърът на енергетиката Трайчо Трайков припомни, че по отношение на електроенергията цените за битовите потребители са фиксирани. Затова във фокуса на внимание на правителството е бизнесът. В момента подпомагане има, ако цената усреднено за 6 месечен период надхвърли определена граница. Промяната ще бъде изчислението да се прави месец за месец, така че ако през предходния цената на свободния пазар претеглено надхвърли 122 евро, всички компании ще имат достъп до това финансиране, посочи Трайков. В допълнение министърът изтъкна,че България е първата страна в Европейския съюз, която ще започне прилагането на схема за подпомагане на енергийно интензивните индустрии. Това означава, че енергийно интензивните компании ще могат да получават подпомагане в размер на до 50% от използваната от тях електроенергия при цени над 63 евро на мегаватчас. Схемата ще действа ретроактивно от 1 юли 2025 г., което означава, че небитовите потребители като хлебопроизводители, фризьорски салони, до болници и училища, ще разполагат със значителен комфорт, за да продължат да предлагат стоките и услугите си на цени, които не стимулират инфлацията.
Кабинетът предлага също така и няколко начина, чрез които малки и средни предприятия да имат директен достъп до ликвидност, за да имат повече предвидимост и да могат да работят по-спокойно, без да предават всеки един шок към крайните цени на клиентите.
Министърът на финансите Георги Клисурски посочи, че всички мерки са в рамките на възможностите на бюджета – част от тях са за сметка на държавния бюджет, други са бюджетно неутрални. Те са таргетирани към най-нуждаещите се, както по отношение на физическите лица, така и по отношение на икономическите сектори, добави Клисурски. По думите му целта е да бъдат защитени най-уязвимите граждани и инфлацията да бъде пресечена в нейния зародиш, за да не се предава по веригата.
