Важна информация за влизащите в България от Украйна

28.02.2022

BG: България, като част от ЕС, има споразумение с Украйна за безвизов режим на пътуване от 2017 г. То дава възможност на всички украински граждани да влязат на теритерията на страната ни само със своите биометрични паспорти.

Българските граждани, идващи от Украйна, трябва да представят български документ за самоличност – лична карата или паспорт. Българските граждани дори и с изтекли лични документи ще бъдат пропускани свободно в страната ни.

Украинските граждани, които не притежават българско гражданство, се пропускат през КПП-тата на България или Румъния след представяне на украински биометрични паспорти и пребивават на територията на ЕС /т.е. могат да преминат през Румъния и да останат в България / без виза за период до 90 дни на всеки 6 месеца. Веднъж влезли на територията на България, украинските граждани могат да поискат убежище, тъй като престоят им в рамките на безвизовия режим е със срок до 90 дни престой в рамките на всеки 6 месеца.

Ако не притежават биометричен паспорт, се изисква виза. В този случай, както и когато изобщо нямат документи, украинските граждани трябва да поискат международна закрила в първата държава, на чиято територия успеят да влязат. В момента Украйна не допуска мъже - украински граждани на възраст между 18 и 60 години - да напускат страната, така че те не биха могли да я напуснат законно, дори и да имат статут на постоянно пребиваващи в държава членка на ЕС, например България.

След нападението на Русия над Украйна на 24.02.2022 год. за украинските граждани автоматично възникна правото да потърсят убежище като бежанци в България и без да са изпълнени тези условия и дори ако не притежават валиден паспорт за пътуване в чужбина..

Съгласно българския бежански закон всеки човек може да подаде молба за убежище и международна закрила. Законът не поставя като условие наличието на валиден паспорт за подаването на такава молба.

Препоръчително е обаче, ако нямат валиден паспорт, пълнолетните лица да представят на границата други свои документи с фотоснимка (лична карта, шофьорска книжка), от които безспорно може да се установи тяхната самоличност и това, че действително са украинци. За децата под 14 години, които са заедно със свой родител или друг пълнолетен роднина (баба, дядо, леля, чичо, пълнолетни брат или сестра) и които нямат паспорт и друг документ с фотоснимка, трябва да се представи удостоверени за раждане или друг официален документ, от който може да се удостовери роднинската връзка между детето и пълнолетното лице. Децата от 14 до 18 години, могат при липсата на паспорт да представят лична карта, а ако нямат и такава – за покажат официален документ, който показва роднинската им връзка с родителя или другите пълнолетни роднини, с които пътуват. Деца под 18 години, които пътуват сами (непридружени деца), тоест, без свои родители или роднини, или които пътуват с други пълнолетни лица, с които нямат роднинска връзка и заявят на българската граница, че искат да влязат в България да потърсят убежище и международна закрила задължително се допускат до територията на страната и се предават на социалните служби независимо от тези обстоятелства.

Молбата за убежище и закрила може да бъде подадена пред всеки български държавен орган включително – и на контролно-пропускателните пунктове на границата пред служителите на граничната полиция.

Законът (член 58, алинея 6 от Закона за убежището и бежанците) задължава българската гранична полиция ако чужденец, намиращ се на гранични контролно-пропускателни пунктове, включително в транзитните зони на летището, заяви че желае да подаде молба за убежище и международна закрила, да му предостави информация как да направи това. За тази цел полицията трябва да осигури превод за улесняване на достъпа до българската бежанска процедура.

Молбата за искане на международна закрила от България може да бъде в устен или писмен вид и трябва да съдържа следните данни (Изтегляне):

До Държавната агенция за бежанците на Република България   МОЛБА от име: ……………………… държава: ……………………… дата на раждане: …………….. други индивидуални данни: ………………….. (посочват се граждански номер, паспорт, лична карта) Придружаващи деца под 18 години: 1). име:………………………………………………………, дата на раждане:…………………… 2). име:………………………………………………………, дата на раждане:…………………… (посочват се всички придружаващи лица под 18 години)   ИСКАНЕ:   Моля да ми бъде предоставена международна закрила в Република България, тъй като бягам от войната в Украйна, започнала на 24.02.2022г.   Дата:…………………. Подпис:………………………..

Програмата за правна защита на бежанци и мигранти към Българския хелзинкски комитет осигурява безплатни правни консултации, представителство и адвокатска защита на хората, търсещи убежище и закрила в България.

Данни за контакт:

София, ул. „Узунджовска“ №1

телефон (от чужбина): 00359 2 980 20 49 / 00359 2 981 33 18

телефон (от България): 02 980 20 49 / 02 981 33 18

e-mail:    refunit@bghelsinki.org

web:       www.bghelsinki.org

              www.asylum.bg

Кого в България наричат „търсещ закрила“?

За разлика от имигрантите, бежанците не напускат своята държава доброволно и по свое собствено желание заради икономически, семейни или образователни причини. Бежанците бягат от война, нарушения на човешките им права и заплаха за живота или сигурността им.

Дали обаче един човек е имигрант или е бежанец не може да се разбере веднага от българската държава.

Затова, подобно на другите европейски държави, България е въвела процедура, чрез която прави проверка по случая на всеки човек и преценява дали този човек казва истината и дали има право да остане да живее в българската държава като бежанец или пък няма такова право, защото причините му не отговарят на закона.

Докато се решава този въпрос хората, които са поискали да им се дадат права като на бежанци в България, имат право да останат на нейната територия без да бъдат връщани обратно в съседната държава, от която са влезли в България или в тяхната собствена държава.

През това време и докато не е взето окончателно решение по техния въпрос тези хора се наричат „търсещи убежище“ или „търсещи закрила“, защото още не се знае дали ще бъдат признати за бежанци в България и Европа.

Каква е раликата между „бежанец“ и „имигрант“

Човек, който иска да отиде да живее в чужда държава по собствено желание, за да работи, да се учи или да бъде заедно със семейството си, което вече се намира там, се нарича „имигрант“.

По закон обаче държавите не са длъжни да приемат да живеят на тяхна територия всички чужденци, които поискат това. Държавите имат задължения само към своите граждани.

Ето защо държавите имат право да откажат да пуснат да влезе на тяхна територия чужденец, който няма валиден паспорт, входна виза или разрешение за пребиваване.

Затова хората, които искат да живеят в чужда държава заради работа, образование или за да упражняват семейния си живот, трябва първо да поискат и да получат от тази държава виза. Само така те ще имат право да пътуват до тази държава, да влязат законно в нея и да получат разрешение за пребиваване.

Ако обаче някой влезе незаконно в чужда държава и без паспорт или виза като се преструва на бежанец, най-вероятно е да получи отказ от властите на тази държава да му се даде убежище.

Тогава този човек ще бъде принудително върнат обратно в неговата държава по произход чрез процедура, която се нарича „депортиране“ и за чието изпълнение може да бъде задържан от полицията за период до няколко месеца.

В такива случаи на този човек ще бъде наложена и забрана за влизане („черен печат“), която важи за всички държави от Европейския съюз, Швейцария и Норвегия и обикновено е валидна за 5 години.

Тази забрана се въвежда в специална европейска електронна система, наречена ЕВРОДАК (EURODAC) заедно с отпечатъците на този човек.

Така европейските държави могат по всяко време да проверяват чрез отпечатъците на всеки чужденец дали за него или нея няма наложена забрана в друга европейска държава и също да откажат да го приемат да влезе и живее на тяхна територия, докато не изтече срока на забраната.

Какво е „убежище“?

В някои държави правата и свободата на хората, които живеят в нея, са нарушавани или ограничавани от властта. Властта може да налага такива ограничения на хората заради тяхната раса, религия, политическите им убеждения или други техни особености.

Ограниченията могат да се изразяват във физическо насилие, психически тормоз, арест или други полицейски мерки, дела, присъди или забрани да извършват някаква дейност, например: да се работи на държавна позиция, да се ходи на училище, да се членува в дадена партия, да се провеждат демонстрации, и така нататък – изобщо, ограниченията могат да бъдат всякакви действия по принуда, дискриминация или произвол.

Властта в никоя държава няма право да нарушава правата на обикновените хора и да ги ограничава извън рамките на закона. Независимо дали става въпрос за мъже, жени или деца – всички имат право да живеят свободно и съгласно своите разбирания и съвест, стига да не пречат на другите хора.

Понякога нарушенията и ограниченията не се извършват от държавата, а от други организации или групировки, на които обаче държавата да не може или пък не желае да се противопостави, за да защити хората, които са тяхна жертва.

В други държави се води война, която застрашава живота и сигурността на цивилното население. Войната може да е с чужда държава или да е вътрешен конфликт между различни групировки, а понякога и двете.

Когато животът, сигурността или правата на един човек не са защитени от държавата му или самата държава е тази, която ги нарушава, този човек има възможност да потърси сигурност в друга страна като поиска от чуждата държава разрешение за пребиваване по тези причини.

Тази възможност се нарича „убежище“. В Европа убежището се нарича „международна закрила“.

Хората, които бягат от своята страна и търсят убежище в чужда държава, се наричат „бежанци“.

 

Повече информация на български, английски, френски и украински език можете да намерите на https://asylum.bg/bg/content